Градински чай

 Произход

Градинският чай произхожда от Средиземноморието и Мала Азия. От египетските находки може да се заключи, че салвия се употребява от 8 000 години. Ботаническото наименование "салвия" произлиза вероятно от латинската дума „salvare“, която означава "спасявам". Салвията е много популярна в Европа през 8 и 9 век и са я използвали както в кухнята, така и като чай и за опушване.

Ботаника

Градинският чай принадлежи към семейство Устноцветни и е родствен на розмарин, мащерка, босилек, мента, майорана и риган. Той е многогодишен вечнозелен храст с височина около 1 метър с дървенисто стъбло. Листата имат дръжки и са двустранно мъхнати, според сорта са сребристо-сиви до сивозелени на цвят. Като подправка се използват пресните или изсушени листа. Има стотици различни видове градински чай, които силно се различават по вкуса си.

Аромат и вкус

Според сорта градинският чай е силно ароматичен, пикантен, подобен на камфор, горчив, смолист и тръпчиво-стипчив. Както и розмарина, градинският чай съдържа около 2% етерично масло.